При нужда

Phone1.png

Търсене

Официален сайт на Програма „Фонд Активни граждани България“

Заедно сме по добри!

ПОКАНА

Управителният съвет на СНЦ ”Женско сдружение Екатерина Каравелова”- гр. Силистра, на основание чл.26, т.”в” от устава, свиква Общото събрание на сдружението, което ще се проведе на 31.03.2023г. от 14.00 часа, в гр.Силистра в офиса на организацията, находящ се на адрес: гр. Силистра, ул.”Н.Й.Вапцаров” № 51, ет. 2, при следният

ДНЕВЕН РЕД:

Т.1. Отчет за дейността на Управителния съвет;

Т.2. Приемане на годишен финансов отчет на Сдружението;

Т.3. Приемане и освобождаване на членове на Сдружението;

Т.4.Разни.

При липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно на същото място и при същият дневен ред и може да се проведе, колкото и членове да се явят.

       

Председател на УС:Христина Георгиева

ACF II Call END EN1Във връзка с реализацията на проект № ACF/817 - „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики.”, финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ и Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий” проведоха три изследвания за причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието, основано на пола и във връзка с равенството по отношение на пола.

През 2021 г. бе извършено теоретично изследване на българското семейство, съдържащо данни и факти за насилието и взаимоотношенията в локален, национален, етнически и трансгенерационен план. Същото е публикувано в интернет страницата www.ekaravelova.org.

През 2022 г. в 14 области от страната с характерни особености в социално-икономически аспект и фолклор, се извърши качествено изследване на полово-ролевите стереотипи и взаимоотношенията в българското семейство към момента, обобщени резултати от които са обявени на интернет страницата на сдружението, посочена по - горе. Така също във всички 28 области в страната се проведе анкетно проучване, целящо изследване на нагласите и дефицитите по отношение на домашното насилие.

Анализа на качественото изследване, проведено по метода на фокус групите сочи, че относнопричините за насилие и възприемането на различните форми на домашно насилие има значителни разминавания между живеещите в големи областни градове и по-малки населени места (особено в Пиринския и Родопския край, населени с етнически по - разнообразно и традиционно, като култура население). Докато участниците в големите населените места са доста критични към различните форми на насилие в българското семейство и възприемат причината за него двустранно, и основно през финансови и икономически причини, то в малките населени места има известна критичност към домашното насилие, но се смята, че то не е толкова изявено и проблематизирано. Наблюдава се и един парадокс на прехвърляне на отговорност между по-малките и по-големите населени места. Участниците от големите населени места смятат, че в по-малките населени места насилието е по-изявено поради икономическа зависимост и безработица там, докато участниците от малките населени места твърдят обратното за по-големите, като за причина посочват девалвацията на основните традиционни ценности и свръхамбицията към печалба.

От гледна точка на фактора възраст също е налице известно разминаване в разбиранията за причините за насилието. Младите хора са по-склонни да виждат психологическите причини за насилието, като вина, срам, гняв и комплекси, както и проблеми на личността с властта, отколкото да го свързват с широки социални процеси. Това индивидуализиране на насилническия акт при младите за сметка на прехвърляне на проблема най-общо към обществото при по-възрастните е интересна тенденция и наблюдение от проведеното качествено изследване.

По отношение на разбирането за полово-ролевите стереотипи и разделения в българското семейство участниците от големите населени места приемат напълно логичното изравняване на функциите и властта в семейството, поради по-активната икономически роля на жената и политиките за равенство между половете. За разлика от тях, участниците в малките населени места приемат, че жената винаги е имала по-голяма власт над мъжа, но в момента понеже това се вижда и публично, влиянието върху процеса на обезвластяването на мъжа се преживява негативно от него. Според участниците и в двата типа фокусни групи, избора на полова роля в семейството е въпрос на свободна воля, но с това не трябва да се парадира и да се преекспонира, понеже създава негативен отпор. Отново и при двете групи се твърди, че властта на детето в семейството се увеличава, и че неговото възпитание от еднополова двойка би било проблем за неговата идентичност. Все пак се отстоява тезата, че пола е от природата или от Бога даден, но е въпрос на свободен избор как се чувстваш психически с него. В по-малките населени места се твърди, че опитите за промяна на пола са психично заболяване или разстройство.

Спрямо диференцията, смесена възрастова срещу ученическа група (възраст 16-18 г.) не се забелязват значими разминавания спрямо разбиранията за полово-ролевите стереотипи. И при двете групи се твърди, че е мода и въпрос на по-либерална глобална политика, въпросът за пола да е преживяване на самия индивид, а не толкова да е биологически детерминирано или наложено отвън явление. Учениците приемат, че е възможно дете да бъде отглеждано от еднополови двойки, тъй като е по-важно отношението към детето, отколкото спецификата на интимността между двамата родители. За разлика от ученическата група тази с участници на смесена възраст е по-негативно настроена към еднополовите родители, като нагласата е че мъжката роля е девалвирала, но това трябва дасе преодолее, тъй като дете което не разпознава двата пола вкъщи, трудно може да бъде адекватно възпитано и социализирано.

Нагласите за разбиране на българското семействои при двете анализирани групи (голямо и малко населено място) се наблюдава пълно единомислие спрямо идентифициране на интензивни промени на ниво ценности и взаимоотношения. Смята се, че патриархалните ценности се променят и основно властта в семейството отива към децата. От друга страна жената става икономически по-активна и успешна, което измества и притиска мъжа да усвоява допълнителни функции към партньорската си роля.Споделя се и виждане за смяна на структурата на българското семейство, неговите граници са по-отворени, а ролите освободени, което създава по-голяма динамика за смяна на партньори и раждане на деца от различни партньори. Възможността за пътуване навън (чужбина) на родителите с цел работа, прави по-възрастното поколение много важно спрямо социализацията и формиране на ценности при внуците. То е и рисков фактор за сблъсък при децата на различни култури и ценности, които от една страна техните родители привнасят отвън, а от друга страна техни баби и дядовци възпитават отвътре. Този сблъсък крие риск от различни поведенчески и емоционални проблеми при подрастващите. Единствено при групите от Пиринския край се споделя, че традиционните ценности са по-запазени и тяхното следване в момента и от младите ги прави по-успешни и спокойни спрямо ролите си в съвременното семейство.

По отношение сравнението на групите по възрастов признак е налице известно разминаване при интерпретиране на процесите в българското семейство от групата на по-възрастните и тази на учениците. При групата от по-възрастни идентифицираната равнопоставеност между ролите в семейството е положителна, но и плашеща. От една страна отношенията са формални и често се касае за вътрешна конкуренция между половете, а от друга често един от двамата загубили битката партньори абдикира от ролята си, като напуска или става зависим. Промяната в структурата на семейството се възприема по-скоро като адаптация към новите условия, а не като ценността промяна. По този начин много често страдат най-слабите членове на системата, които са децата. Ученическата група приема подобна хипотеза и интерпретира по-негативно отворената и неангажираща връзка между партньорите, както и все по-доминиращата роля на жената в партньорските отношения. Многото ангажименти и отсъствията на родителите създават емоционални проблеми и затруднения на децата, а от друга страна интересите, а не чувствата движат поведението на родителя спрямо семейството. Самите подрастващи смятат, че освен всичко друго тази ролева промяна ги прави по-самотни, а понякога ги тласка към ранно съзряване и ги лишава от чувствено детство. Усещането е, че при учениците има възприятие за криза в българското семейство, което от една страна може да доведе до поведенческа девиантност и емоционални проблеми при тях, а от друга да ги направи по-ранно социално зрели, но без необходимата чувствителност спрямо потребностите и емоциите на другите.

По отношение на причини и потребностите за насилието в семейството, не се идентифицират съществени разлики между групите по признак населено място и възрастов принцип. Споделеното мнение, като причини за избуяване на насилствените отношения в българското семейство се посочват социални, индивидуални и институционални фактори. Социалните причини се свеждат до – лошо възпитание и модел, национален манталитет, бедност и липса на солидарност, ценностен сблъсък между поколенията, честите отсъствия на родителите, социалните мрежи и зависимостта от наркотици, алкохол и хазарт. Индивидуалните фактори се ориентират към – ранно усвоен насилствен модел на отношения, проблем с агресията и стреса, липса на емоционална съпричастност, патологична комуникация в семейството, лоша култура и ниска образованост. Институционалните фактори имат отношение към – лошо законодателство, липса на конкретна институция свързана с работа по проблема, прехвърляне на отговорности между институциите и проблемна координация, бавно извеждане на жертвата от критичната ситуация и затруднена работа с насилника.

Предложенията за преодоляване на проблема се ориентират около превенция, както и грижа за жертвата и насилника след инцидента или ситуацията на хронично насилие.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Женско сдружение „Екатерина Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тозидокумент отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Logo ekaravelovaПрез м. декември 2022 г. приключи проект „Център за консултиране и превенция от домашно насилие – Силистра“, реализиран от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“, финансиран със средства от държавния бюджет на Република България, по договор за безвъзмездно финансиране № 93-00-124/15.08.2022 г. между Сдружението и Министерство на правосъдието на Република България.

Основната цел на проекта бе насочена към осигуряване на качествени услуги за защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие, работа с извършители за предотвратяване на рецидиви на домашно насилие, обучения на лицата извършващи защита в случаите на домашно насилие, издаване на Наръчник за професионалисти работещи по случаи на домашно насилие и дейности по информираност и публичност.

В рамките на 4 месеца специалистите към ЦКПДН работиха по 13 случая на пострадали лица и 7 случая на лица, извършители на домашно насилие. Проведени бяха над 240 консултации с тези лица, извършени от психолог, социален работник и юрист. Реолизирани бяха три обучения с Районни полицейски инспиктори и полицаи от Патрулно постовата дейност към Районните управления «Полиция» в Силистра, Дулово и Тутракан. Издаден бе наръчник за професионалисти, който е публикуван за свободен достъп на интернет страницата на сдружението http://www.ekaravelova.org/images/Biblioteka/Rakovodstvo_za_specialisti_izvarshvashti_zashtita.pdf.

През 2022 г. Сдуржение «Екатерина Каравелова в партньорство с Великотърновски университет реализира изследвания на домашното насилие в страната, които сочат, че възприеманото насилие в най-голяма степен се свързва с физическото насилие. По-голямата част от останалите типовете насилие (психическо емоционално, икономиеско и сексуално) се възприемат като нормални взаимоотношения между партньори, което води до повишена толерантност към насилието. В рамките на този проект бяха проведени информационни дейности, насочени към превенция и промяна на нагласите към домашното насилие в насока на нетърпимост към различните му разновидности, а не само физическото насилие.

ACF II Call END EN1Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ в партньорство с Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий” продължава да работи по проект: № ACF/817 - „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики.”, който е финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е провеждане на изследвания за причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието, основано на пола и във връзка с равенството по отношение на пола, като през м. януари 2023 г. приключи обобщението на проведените през 2022 г. количествено и качествено изследване.

Основни изводи от количествено изследване относно полово – ролевите стереотипи сочат, че водещи са подчертаните очаквания и вярвания, че основен ангажимент на жената в семейството е грижата за него при условия и правила, които са поставени от мъжа. Интересен извод е нагласата, че насилието е проблем, който следва да бъде съхраняван вътре в семейството. Това свидетелства, че домашното насилие се възприема в по-малка степен като обществен и в по-голяма степен като личен проблем. Изведените стереотипи обаче са несъответни на икономическия напредък и обществени условия и стремежи, насочени към равенство на половете и унифициране на ангажиментите, независимо от пола. Това, че насилието се възприема като личен, а не обществен проблем стои в ядрото на контрола и преследването. Контролът над контактите на жената от друга страна е предициран от вярванията, че мъжът взима решенията, а основен ангажимент на жената са децата.

Прави впечатление, че полово-ролевите стереотипи са затвърдени при лицата в по-висока възрастова категория, като най-отчетливо това е при лицата над 50 годишна възраст, съответно най-ниски стойности при лицата под 28 годишна възраст. В този смисъл, стереотипите могат да бъдат разглеждани двупосочно: като нещо, което „живее“, и се развива във времето и е опосредствано от опита във взаимоотношенията от една страна, а от друга - като ясно позиционирани в по-възрастното поколение. Така също по-подчертани са стереотипите при лицата с турска или ромска етническа принадлежност, като най-изявени са при ромите. Изповядващите исляма са също с по-подчертани стереотипи.

Категорично в българска извадка, физическото насилие е изключено като „норма“, не е налице толерантност в нито една възрастова категория, пол, етнически или религиозна категория. По-сериозният проблем е, че останалите форми на насилие са по-трудно разпознаваеми.

Изводите, относно географския профил на изследваните лица сочи, че селата са в процес на промени на нагласите към модерно семейство. Все още обаче „норма“ е патриархалното семейство. Тепърва се очертава динамиката към новото. В малките населени места хората срещат затруднения с финансите, поради което са по-толерантни към насилието. Учениците от своя страна извеждат като фундамент липсата на емоционална грижа и показват най-добро разбиране към това, което се случва. В големите градове насилието е добре познато на учениците и на хората, както и механизмите за справяне с него. По-малко познато е то в неговото разнообразие и последствията, включително правни в по-малките населени места.

Други изводи наложени от анализа на проведеното качествено изследване сочат, че колкото по-висока е степента на образование, толкова по-нисък е процентът на лицата, които утвърждават екстремно високи полово-ролеви стереотипи. Едновременно с това, колкото по-високо е образованието, толкова по-ниски са стереотипите и толерантността. Така също най-голямата част от изследваните, които са толерантни към насилието никога не са били виктимизирани.

В резюме авторите на анализа подчертават, че намират огромен проблем в това, че респондентите се обявяват „против“ домашното насилие, когато се проблематизира публично. Липсва им обаче яснота какво представлява то по същество. Приемат, че „домашно“ го прави обстоятелството, че се случва в дома, но предвид факта, че възприемат единствено физическото насилие като проблем, другите типове остават встрани. Като важен извод от анализа авторите сочат, че информираността за насилието в българското общество е повишена, но обемът му е абсолютно същият, както преди и няма конкретен практически ефект за промяна на нагласите и стереотипите относно домашното насилие.

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Женско сдружение „Екатерина Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

ACF II Call END EN1Към финализиране е обобщението на резултатите от проведени през 2022 г. количествено и качествено изследване на полово – ролевите стереотипи, нагласи към домашното насилие и взаимоотношения в семейството към настоящия момент в България. Изследванията се реализират от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ в партньорство с Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий” по проект: № ACF/817 - „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики.”, който е финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.

Количественото изследване обхвана 2800 лица, по 100 от всяка област на страната. Като интересен резултат може да се отбележи, че възприеманото насилие в най-голяма степен се свързва с физическото насилие. По-голямата част от типовете насилие се възприемат като нормални взаимоотношения между партньори, което води до повишена толерантност към насилието. Важен извод от изследването е, че насилието над мъже се повишава с течение на годините. Само за последната година то се е повишило с 6%. Изследването показва, че за да се ограничи и противодейства на домашното насилие е необходимо да се работи в насока превенция и интервенция. Едва 50% от изследваните лица са с действително негативно отношение към насилието. Включително хората, които са преживели насилие са толерантни към проявите. Определени са области в страната, в които е повишава толерантността към насилието – това са райони с понижен икономически растеж и етнически особености. При жените по-рано се утвърждава толерантността – тя стои стабилна в юношеска и след юношеска възраст. При мъжете се утвърждава значимо след 30 годишна възраст, след като са налице условия за „задомяване“, за връзка. Най-трудно, като насилие, се разпознават контрола и преследването. Всъщност те се възприемат като част от семейните взаимоотношения. Относно полово-ролевите стереотипи разпределението е ясно – жената отговаря за дома и семейството и това е очаквано, а насилието/преследването/тормозът следва да бъде възприеман като нещо лично, което се обяснява и от народопсихологията, съответно не следва да бъде споделяно. Образованието е фактор по отношение на нагласите, толерантността и полово-ролевите стереотипи спрямо домашното насилие и насилието основано на пола. Като препоръка от страна на анализаторите е важно говоренето и представянето, „социализирането“ на проблема, тъй като в голяма степен „нормализирането“ му е водещият фактор за бездействието от страна на жертвата.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни
граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Женско сдружение „Екатерина Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.