Политики

Дарете

smetka3.png

Търсене

Официален сайт на Програма „Фонд Активни граждани България“

Заедно сме по добри!

ACF II Call END EN1Във връзка с реализацията на проект № ACF/817 „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики”, финансиран от Фонд „Активни граждани“ България към Финансовия механизъм на ЕИП от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, на 21 и 22 април 2023 г. във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” ще се проведе научно - практическа конференция на тема „Домашното насилие в българското семейство“. Събитието се организира от ВТУ – партньор на СНЦ „Женско сдружение „Екатерина Каравелова“, гр. Силистра, което е бенефициент по проекта.

Целта на коференцията е да бъдат представени изследвания и добри практики за превенция и интервенция, насочени към справяне с проблема „домашно насилие“, чрез промени в образователната система, системата на социалните услуги, полиция и правосъдие. Представените доклади ще бъдат публикувани в сборник, посветен на конференцията.

В изпълнение на проекта до момента са проведени три изследвания за причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието, основано на пола и във връзка с равенството по отношение на пола, които могат да бъдат изтеглени от интернет страницата www.ekaravelova.org. Анализа сочи, че насилието е проблем, който следва да бъде разглеждан сериозно. По-конкретно в България липсва система и официална статистика както на агресията, така и на насилието. Това възпрепятства създаването на каквито и да било подредени и смислени политики във връзка с превенцията и противодействието на агресията и насилието, а те са факт. Налице са данни, общи за страната, от които не е възможно да бъде изведено почти нищо като цел, стратегия, камо ли политика. Същото касае и системата на социални услуги и като цяло на социалните. Липсата на официална статистика във всички области и от всички органи на изпълнителната власт води до несъвършени и частични изводи, които се правят на база данни на Министерство на вътрешните работи (МВР) и се вземат предвид сигнали, които са подадени в районни управления на МВР. Всъщност това е проблем, тъй като сигналът всъщност е индикация за непоносимост и безпомощност. Споделянето на насилието е последна инстанция на насилствените взаимоотношения в семейството. Не е случайно, че в голямата част от проявите на насилие, които завършват със смърт на жертвата, липсват или са били налице еднократни актове на сигнализиране на компетентните органи.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни
граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Женско сдружение „Екатерина Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

ACF II Call END EN1СНЦ „Женско сдружение „Екатерина Каравелова“, гр. Силистра в партньорство с Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” продължава реализацията на проект „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики”. Проектът с № ACF/817 е финансиран от Фонд „Активни граждани“ България към Финансовия механизъм на ЕИП от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

До момента са проведени три изследвания за причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието, основано на пола и във връзка с равенството по отношение на пола, които могат да бъдат изтеглени от интернет страницата www.ekaravelova.org.

Генералният извод от трите проучвания сочи, че в най – голяма степен за насилие в българското семейство се възприема физическото насилие, като останалите видове (психическо, емоционално, икономическо, сексуално), които причиняват страдание се подценяват.

Обобщените изводи, насочени към политическите фигури в България, които авторите на изследването дефинират са насочени към:

  • Образователната система (за повишаване на емоционалната интелигентност на подрастващите; семейно образование; наблягане на грижата в ранна детска възраст, която не е медицинска, а възпитателна, насочена към развитието на детето – неговото благополучие, идентичност, емоционална интелигентност; широки превантивни кампании, които да са базирани на реалните данни за насилието и др.).
  • Социалната политика (създаване на програми, която по определени критерии да обхващат родители на деца до 3 годишна възраст; програми за работа с жертви и с извършители на домашно насилие по утвърдени стандарти за работа; създаване на един административен и регулативен орган, който да координира работата по превенция и справяне с проблема на домашното насилие).
  • Законодателна и изпълнителна власти (необходимост от законодателни промени в съответствие с българската реалност).
  • Политическо говорене - една от основните роли на политиците в страната е да задават „тенденциите за реалност“. Разбират или не, идеологиите, към които те се придържат, целите, които си задават и средствата на словото и риториката, които ползват създават „светове“ на нормите и разбиранията относно света, държавата, хората, отношенията между тях и т.н. Препоръката, която може да бъде зададена към законодателната и изпълнителната власти е насочена към „нормата“, която задават в контекста на техните дебати, становища, изказвания, интервюта и публикации в социални мрежи. Политическото говорене следва да бъде изчистено от всякакъв език на омразата и провокации, които се базират на полов признак или представляват толериране на насилието.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни
граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Женско сдружение „Екатерина Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.


ПОКАНА

Управителният съвет на СНЦ ”Женско сдружение Екатерина Каравелова”- гр. Силистра, на основание чл.26, т.”в” от устава, свиква Общото събрание на сдружението, което ще се проведе на 31.03.2023г. от 14.00 часа, в гр.Силистра в офиса на организацията, находящ се на адрес: гр. Силистра, ул.”Н.Й.Вапцаров” № 51, ет. 2, при следният

ДНЕВЕН РЕД:

Т.1. Отчет за дейността на Управителния съвет;

Т.2. Приемане на годишен финансов отчет на Сдружението;

Т.3. Приемане и освобождаване на членове на Сдружението;

Т.4.Разни.

При липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно на същото място и при същият дневен ред и може да се проведе, колкото и членове да се явят.

       

Председател на УС:Христина Георгиева

Е.Каравелова 8 кампании за 8 март 1Женско сдружение „Екатерина Каравелова“беше избрано заедно с други 7 за участие в инициативата „8 кампании за 8 март“на Фондация BCauseза успешни кампании по набиране на средства от организации, които работят с жени и деца, преживели насилие. Организациите стартираха дарителски кампании, а фондация BCause ще удвои набраните средства от всяка кампания със сума до 3 000 лева от Фонд за подкрепа на жени, пострадали от домашно насилие на фондацията.

Кампанията Да помогнем на семейство в нужда! разчита на местната общност, бизнес, административни структури, наши дарители през годините, хора, които приемат каузата присърце и може да бъде подкрепена с онлайн дарения в Platformata.bg.

Осми март е денят на равните права на жената – майка, която се грижи и подкрепя своите деца. Има обаче много жени, които няма да получат цветя, а децата им за пореден път ще ги видят тъжни. Тези жени и техните деца имат нужда от закрила и подкрепа за да започнат да градят живота си отново.

Ние, от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“предоставяме социални услуги с разбиране и надежда за по-добро бъдеще на деца и семейства в риск – жертви на насилие, бездомни, живеещи в бедност, застрашени от отпадане от образователната система, неглижирани, с психо-емоционални проблеми, в резултат на семейни конфликти и трагични събития.

Търсим Вашата помощ и съпричастие за подпомагане на конкретна кауза:

Кампанията ни е за три мечтаещи за по-добър живот деца, които живеят в скромен дом, заедно със своята майка.Сумата от 3500 лева ще бъде предназначена за подобряване на битовите условия в дома им –електрическа готварска печка с фурна, кухненски шкаф, кухненска маса с четири стола, разтегателен диван, телевизор, спално бельо, дрехи и обувки за децата

Може да се запознаете с кампанията и да ни подкрепите като дарите онлайн на Платформата.бг: https://platformata.bg/bg/kauzi/1976:da-pomognem-na-semejstvo-v-nujda/details/campaign.html

Нека заедно да осигурим домашен уют, спокойствие и условия за по-добър живот на децата и тяхната майка!

За повече информация:

Десислава Милкова Сертева

Тел: 086 820 487

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

ACF II Call END EN1Във връзка с реализацията на проект № ACF/817 - „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики.”, финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ и Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий” проведоха три изследвания за причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието, основано на пола и във връзка с равенството по отношение на пола.

През 2021 г. бе извършено теоретично изследване на българското семейство, съдържащо данни и факти за насилието и взаимоотношенията в локален, национален, етнически и трансгенерационен план. Същото е публикувано в интернет страницата www.ekaravelova.org.

През 2022 г. в 14 области от страната с характерни особености в социално-икономически аспект и фолклор, се извърши качествено изследване на полово-ролевите стереотипи и взаимоотношенията в българското семейство към момента, обобщени резултати от които са обявени на интернет страницата на сдружението, посочена по - горе. Така също във всички 28 области в страната се проведе анкетно проучване, целящо изследване на нагласите и дефицитите по отношение на домашното насилие.

Анализа на качественото изследване, проведено по метода на фокус групите сочи, че относнопричините за насилие и възприемането на различните форми на домашно насилие има значителни разминавания между живеещите в големи областни градове и по-малки населени места (особено в Пиринския и Родопския край, населени с етнически по - разнообразно и традиционно, като култура население). Докато участниците в големите населените места са доста критични към различните форми на насилие в българското семейство и възприемат причината за него двустранно, и основно през финансови и икономически причини, то в малките населени места има известна критичност към домашното насилие, но се смята, че то не е толкова изявено и проблематизирано. Наблюдава се и един парадокс на прехвърляне на отговорност между по-малките и по-големите населени места. Участниците от големите населени места смятат, че в по-малките населени места насилието е по-изявено поради икономическа зависимост и безработица там, докато участниците от малките населени места твърдят обратното за по-големите, като за причина посочват девалвацията на основните традиционни ценности и свръхамбицията към печалба.

От гледна точка на фактора възраст също е налице известно разминаване в разбиранията за причините за насилието. Младите хора са по-склонни да виждат психологическите причини за насилието, като вина, срам, гняв и комплекси, както и проблеми на личността с властта, отколкото да го свързват с широки социални процеси. Това индивидуализиране на насилническия акт при младите за сметка на прехвърляне на проблема най-общо към обществото при по-възрастните е интересна тенденция и наблюдение от проведеното качествено изследване.

По отношение на разбирането за полово-ролевите стереотипи и разделения в българското семейство участниците от големите населени места приемат напълно логичното изравняване на функциите и властта в семейството, поради по-активната икономически роля на жената и политиките за равенство между половете. За разлика от тях, участниците в малките населени места приемат, че жената винаги е имала по-голяма власт над мъжа, но в момента понеже това се вижда и публично, влиянието върху процеса на обезвластяването на мъжа се преживява негативно от него. Според участниците и в двата типа фокусни групи, избора на полова роля в семейството е въпрос на свободна воля, но с това не трябва да се парадира и да се преекспонира, понеже създава негативен отпор. Отново и при двете групи се твърди, че властта на детето в семейството се увеличава, и че неговото възпитание от еднополова двойка би било проблем за неговата идентичност. Все пак се отстоява тезата, че пола е от природата или от Бога даден, но е въпрос на свободен избор как се чувстваш психически с него. В по-малките населени места се твърди, че опитите за промяна на пола са психично заболяване или разстройство.

Спрямо диференцията, смесена възрастова срещу ученическа група (възраст 16-18 г.) не се забелязват значими разминавания спрямо разбиранията за полово-ролевите стереотипи. И при двете групи се твърди, че е мода и въпрос на по-либерална глобална политика, въпросът за пола да е преживяване на самия индивид, а не толкова да е биологически детерминирано или наложено отвън явление. Учениците приемат, че е възможно дете да бъде отглеждано от еднополови двойки, тъй като е по-важно отношението към детето, отколкото спецификата на интимността между двамата родители. За разлика от ученическата група тази с участници на смесена възраст е по-негативно настроена към еднополовите родители, като нагласата е че мъжката роля е девалвирала, но това трябва дасе преодолее, тъй като дете което не разпознава двата пола вкъщи, трудно може да бъде адекватно възпитано и социализирано.

Нагласите за разбиране на българското семействои при двете анализирани групи (голямо и малко населено място) се наблюдава пълно единомислие спрямо идентифициране на интензивни промени на ниво ценности и взаимоотношения. Смята се, че патриархалните ценности се променят и основно властта в семейството отива към децата. От друга страна жената става икономически по-активна и успешна, което измества и притиска мъжа да усвоява допълнителни функции към партньорската си роля.Споделя се и виждане за смяна на структурата на българското семейство, неговите граници са по-отворени, а ролите освободени, което създава по-голяма динамика за смяна на партньори и раждане на деца от различни партньори. Възможността за пътуване навън (чужбина) на родителите с цел работа, прави по-възрастното поколение много важно спрямо социализацията и формиране на ценности при внуците. То е и рисков фактор за сблъсък при децата на различни култури и ценности, които от една страна техните родители привнасят отвън, а от друга страна техни баби и дядовци възпитават отвътре. Този сблъсък крие риск от различни поведенчески и емоционални проблеми при подрастващите. Единствено при групите от Пиринския край се споделя, че традиционните ценности са по-запазени и тяхното следване в момента и от младите ги прави по-успешни и спокойни спрямо ролите си в съвременното семейство.

По отношение сравнението на групите по възрастов признак е налице известно разминаване при интерпретиране на процесите в българското семейство от групата на по-възрастните и тази на учениците. При групата от по-възрастни идентифицираната равнопоставеност между ролите в семейството е положителна, но и плашеща. От една страна отношенията са формални и често се касае за вътрешна конкуренция между половете, а от друга често един от двамата загубили битката партньори абдикира от ролята си, като напуска или става зависим. Промяната в структурата на семейството се възприема по-скоро като адаптация към новите условия, а не като ценността промяна. По този начин много често страдат най-слабите членове на системата, които са децата. Ученическата група приема подобна хипотеза и интерпретира по-негативно отворената и неангажираща връзка между партньорите, както и все по-доминиращата роля на жената в партньорските отношения. Многото ангажименти и отсъствията на родителите създават емоционални проблеми и затруднения на децата, а от друга страна интересите, а не чувствата движат поведението на родителя спрямо семейството. Самите подрастващи смятат, че освен всичко друго тази ролева промяна ги прави по-самотни, а понякога ги тласка към ранно съзряване и ги лишава от чувствено детство. Усещането е, че при учениците има възприятие за криза в българското семейство, което от една страна може да доведе до поведенческа девиантност и емоционални проблеми при тях, а от друга да ги направи по-ранно социално зрели, но без необходимата чувствителност спрямо потребностите и емоциите на другите.

По отношение на причини и потребностите за насилието в семейството, не се идентифицират съществени разлики между групите по признак населено място и възрастов принцип. Споделеното мнение, като причини за избуяване на насилствените отношения в българското семейство се посочват социални, индивидуални и институционални фактори. Социалните причини се свеждат до – лошо възпитание и модел, национален манталитет, бедност и липса на солидарност, ценностен сблъсък между поколенията, честите отсъствия на родителите, социалните мрежи и зависимостта от наркотици, алкохол и хазарт. Индивидуалните фактори се ориентират към – ранно усвоен насилствен модел на отношения, проблем с агресията и стреса, липса на емоционална съпричастност, патологична комуникация в семейството, лоша култура и ниска образованост. Институционалните фактори имат отношение към – лошо законодателство, липса на конкретна институция свързана с работа по проблема, прехвърляне на отговорности между институциите и проблемна координация, бавно извеждане на жертвата от критичната ситуация и затруднена работа с насилника.

Предложенията за преодоляване на проблема се ориентират около превенция, както и грижа за жертвата и насилника след инцидента или ситуацията на хронично насилие.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Женско сдружение „Екатерина Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тозидокумент отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.