Женско сдружение "Екатерина Каравелова"

Област Силистра бе обект на изследване, като една от дейностите по проект на тема „Социално-психологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етно-психологическите особености спрямо европейските ценности и политики”, финансиран от Исландия,  Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.  Проектът е реализиран от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ – град Силистрав партньорство с ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – град Велико Търново.

През 2022 г. студенти събират емпирични данни за насилието във всички 28 области на страната чрез анкетиране. Те ще бъдат обработени, за да послужат за измерване на нагласите и дефицитите по отношение на домашното насилие. В 14 области от страната с характерни особености в социално-икономически аспект и фолклор паралелно тече изследване на полово-ролевите стереотипи и взаимоотношенията в българското семейство към момента, което се провежда по т.нар. метод на фокус групите. Резултатите от него за Силистренска област са обобщение от 5 фокус групи от по 10 лица, живеещи на територията на областта:

1. В първата група участниците са предимно служители на институции. Според тях най-съществени разлики от преди и сега има по отношение на промените в морала и в ценностната система. Налага се изводът, че семейството губи силата си на ценност. Съжителството без брак осигурява повече свобода във връзката, а децата често са отглеждани в разширено семейство от баби и дядовци. Родителите масово са в чужбина и имат нарушено общуване със своите деца. Стресът и новите технологии също влияят върху взаимоотношенията в семейството. Актуалните ролеви стереотипи се определят като равнопоставени, а определението „глава на семейство“ не е актуално. Под насилие участниците разбират агресия, бой, изолация, преследване, наблюдение, нараняване, ненавист, обида, нарцистично поведение, контрол, властност, конфликт, финансова зависимост, ревност, надмощие. Основните фактори провокиращи насилието според тях са от финансов характер и/или в резултат на несходство в характерите. От значение са и фактори като наследственост, склонност към ревност, стремеж за надделяване във връзката, липса на комуникация, образование и възпитание, поведение на хора с комплекси. Като предложение за преодоляване на проблема групата се обединява върху необходимостта от: психологическо консултиране на децата, насилника и жертвата; промяна на законодателството в посока на отпадане на изискването за системност на насилието за сметка на спешна и адекватна реакция на сигнал за насилие и съответно по-бързо извеждане на насилника от дома, а не на жертвата и децата.
2. Втора фокус група е с жители на малък общински център. Според тях най-съществени разлики са деградацията на българското семейство, липсата на сплотеност, съжителството без брак, промяната на йерархията – децата изземат ролята на родителите. Още: отсъствие на уважение, проблеми в общуването, усещане за несигурност в живота, по икономически причини. Други наблюдения: хората са недостатъчно или напълно неграмотни и са обсебени от технологии, както и са под влияние на субстанции. И децата, и родителите са „загубени“ в прехода. Така както децата, така и родителите са реално жертви. Родителят се възприема като натрапник в света на съвременното дете, с което му липсва практическо общуване. Актуалните ролеви стереотипи и взаимоотношения в семейството към настоящия момент в България са определени като „Жените са повече мъже, а мъжете са повече жени“. Налице е преплитане на майчината и бащината роли. Според участниците насилието включва побой, раздаване на шамари, психически тормоз, контрол, мания за доминиране, повишаване на тон в разговор, обиди, ревност, зависимости, мълчание, мърморене, унижение, вменяване на вина, сексуален тормоз. Основни фактори, провокиращи насилие: финансови, несходство в характерите, неправилно възпитание. Решенията, които групата предлага за предотвратяване на домашното насилие са диалог, промяна на средата, повишаване на знанията по темата, включително знание за себе си. Част от този въпрос е промяната на образователния модел.
3. В третата изследвана група участниците са жители на малко населено място, представители на турския и на ромския етноси, преобладаващо неграмотни и безработни, някои от които с по повече от 4 деца. Повечето не говорят български език, а по-голямата част в резултат на формирано ранно съвместно съжителство още на 14-15-годишна възраст са без брак. Като промяна в семейството посочват тенденцията младите сами да избират партньорите си, а не да бъдат „продавани“ от родителите си. Семейните отношения са изцяло свързани с финансови проблеми и на липса на трудова заетост. За отбелязване е, че не познават значението на думата „насилие“, поради което приемат за нормално боя, кавгите, изневерите и сексуалното насилие. Съответно по същите причини нямат идеи за промяна в поведението и в отношенията си. Предложението е да им се предлага заетост на ротационен принцип – първо на единия член на семейството, после на другия.
4. Четвърта група с изследвани лица участниците са от различни възрасти. Част от тях са или са били жертви на домашно насилие. Като най-съществени разлики в семейството те определят предишна липса на насилие в семействата, тъй като е имало усещане за сигурност, грижа, отговорност и обич. Сега основният конфликт е между очакваното и желаното. Актуалните ролеви стереотипи и взаимоотношения в семейството към настоящия момент в България са определени като хаотични и непоследователни. Децата нямат формула за семейство, те също така не познават граници и търпение. Най-същественият проблем днес е самотата. Хората се разделят масово, защото не правят компромиси помежду си и във връзка с възникнали проблеми. Всички са ядосани на света. Децата днес управляват родителите. Налице е размяна на роли. Образователната система днес обезличава децата: те са претоварени, растат с омраза към родителите, училището и обществото. Най-съществено е съперничеството между двата пола. Други споделени проблеми са ревността и алкохолизмът. За тази група насилието се характеризира с някои „чувства“ и състояния като ревност, несигурност, недоверие, безсилие. Конкретизирано поведение: шамар, обидни думи, тормоз, алкохол, проява на слабост и на тормоз. Възприятията са за хора с отрицателна енергия и с поведение на психопати и комплексари. Основни фактори, провокиращи насилие са отново финансовите и несходството в характерите. Някои обаче имат и наследствен характер, включително по отношение на ревност, безотговорност, егоизъм, липса на комуникация, образование и възпитание. Предложенията за преодоляване на насилието включват: специализирана терапия при желание от страна на насилника; помощ от институции; промени в законодателството; анализ на причините за агресията; обучителни семинари и училище за родители. Също по-голяма ефективност на закона за домашното насилие: прецизирането му в посока на ограничаване на наличието на „вратички“; промяна на необходимостта от системност за експресна реакция; незабавно извеждане на насилника от дома, а не на жертвата и децата.
5. Петата група – ученици от горна училищна възраст определят като най-съществени разлики от преди и сега промяната на ролите на майките и бащите като по-„главни“. Сега всички имат равно по значение мнение, включително и децата. Преди родителите са били по-строги, сега повече глезят своите питомци. Децата са критични към агресивни прояви. Разказват за спомени от подобен характер още от обучението си в детската градина. Считат възпитателите и учителите за нетолерантни, като някои ги комплексират и обиждат. Актуалните ролеви стереотипи и взаимоотношения в семейството към настоящия момент в България те определят като равнопоставени. Децата се радват да имат братя и сестри, независимо че често се карат помежду си. Насилието за тях включва нападки, психически травми, неразбирателство, малтретиране, бой, обиди; състояние на тъга, страх, срам, ярост (емоции); недооценяване, пренебрежение. Основни фактори, провокиращи насилие, са травми от отношението на родителите, най-често свързано с проява на насилие във всекидневието; сложните взаимоотношения „дете-родител“, грешната представа за възпитание; ниските доходи, неконтролираните емоции, проблемите с гнева, неизслушването на децата, незнанието на родителя как да се справя с житейските ситуации. Предложенията за преодоляване на насилието на младежите включват: справяне с натовареното ежедневие, превъзпитание, разговори с психолог, споделяне, укрепване на връзката родител-дете, прекарване на време заедно. Те регистрират необходимост от контрол върху емоциите на родителя, за да се научи да се справя с гнева, стреса и с натовареното всекидневие, както и необходимост от използване на технологиите от страна на родителите за съвместна работа – примерно, гледане на сайтове за ефективно възпитание.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни
граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Женско сдружение „Екатерина Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Женско сдружение „Екатерина Каравелова” - Силистра в партньорство с Великотърновски университет извършва изследване за причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на домашното насилие и насилието основано на пола в България. Инициативата се реализира по проект № ACF/817„Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики.” финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.

През 2022 г. студенти от цялата страна събират емперични данни за насилието във всички 28 области на страната. Те ще бъдат обработени и ще послужат за измерване на нагласите и дефицитите по отношение на домашното насилие.

В 14 области от страната с характерни особености в социално-икономически аспект и фолклор вече се реализира изследване, чрез пряк контакт с хората използвайки метода на фокус – групите, на полово-ролевите стереотипи и взаимоотношенията в българското семейство към момента. Част от суровите резултати сочат:

• Обастен град в централна България: Участниците в изследването приемат като най-съществени разлики в разбирането за семейството преди и сега девалвацията на ценностната система, стресът, липсата на комуникация, усещането за безнаказаност и новите технологии. Основните фактори, провокиращи насилие според участниците са финансови, зависимости, наблюдавано насилие като агресор и жертва, ревност, желание за надмощие, липса на комуникация, липса на образование, липса на възпитание, безпаричие, психопатна личностова структура, нарцистично поведение.
• Малко населено място в един от най – бедните райони на страната:

Според участниците разликите в разбирането за семейството от преди и сега са в отрицателна посока, тъй като „през годините имаше срам сега липсва”. Нивото на развитие на родителите е ниско, супер горделиви са и имат изисквания. Децата са по-агресивни, имат „свободия” и по-голяма власт. Образованието не е критерий за възпитание. Децата нямат уважение към нищо. Между поколенията е имало респект, сега го няма, авторитета на родителя „увисва”. Структурата на семейството сега е различна – неясна и разчупена. Жената има повече отговорности, мъжете често са безработни. Имат по-ниско самочувствие, често обаче им е удобна тази роля.

Основните фактори, провокиращи насилие според участниците са свързани с възпитанието. Мъжът често агресира поради непълноценност и поради традиция. Има и „тиха“ агресия, прилагана по – често от жените към мъжете. Докато при физическата агресия има видими резултати, „при тихата резултата е в кръчмата“...

        Изследванията ще приключат през есента на 2022 г., като до началото на следващата година се предвижда техния анализ и публикуването им в два наръчника. Предстои още провеждане на международна научна конференция за по-широко обсъждане на проблемите свързани с насилието основано на пола и равенството по отношение на пола, Работна среща в Европейския парламент и Работни срещи в Българския парламент, за обсъждане на подходящи политики за предотвратяване на домашното насилие и насилието основано на пола.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни
граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Женско сдружение „Екатерина Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.