СНЦ „Женско сдружение „Екатерина Каравелова“, гр. Силистра продължава работата си по реализация на проект „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики”. Проектът е финансиран от Фонд „Активни граждани“ България към Финансовия механизъм на ЕИП от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, по Договор за безвъзмездно финансиране № ACF/817.
Партньор по проекта е Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” Велико Търново. Основна цел на проекта е провеждане на изследвания за причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието, основано на пола, както и връзката с равенството по отношение на пола.
През изтеклите 5 месеца от началото на проекта бе извършено теоретично изследване, съдържащо данни и факти за насилието, основано на пола в българското семейство, и взаимоотношенията в локален, национален, етнически и трансгенерационен план. Изследването е публикувано в монография и е наречено „Изследване на етнопсихологическитеи културни особености на българското семейство в контекста на насилието, основано на пол“. Негови автори са проф. дн Красимира Петрова, д-р Велислава Чавдарова и проф. д-р Даниела Тасевска. В над 300 страници са представени данни, графики и заключения по темата, за които са използвани над 120 източника, интернет-ресурси и документи на различни езици. Достъпно е за широката публика на адрес в интернет www.ekaravelova.org/images/Biblioteka/Monografia_izsledvane_balgarsko_semejstvo_2021.pdf
В заключението на изследването социалният психолог проф. Минко Хаджийски заявява: „Няма съмнение, че насилието в различните си форми и честота на проявление е част от семейния живот. Брутално физическо, грубо вербално и даже префидно помагащо, то изглежда неизменен феномен, повлиян от културния и историческия контекст. Българската реалност не прави изключение. Като всяка друга обаче, тя има своите особености. Нормално е те да се търсят в етнопсихологически, културно-исторически и даже в социално-патологичен аспекти. Макар и безспорни като цяло, тези детерминанти не са неизменни.
Променят се историческите условия, социалната ситуация и моралната представа за нормалност. Но дали се променя народопсихологията, която не само дава основата на насилието, но определя и обществения дискурс за неговата оценка?...Нормално е да заключим, че насилието присъства в традиционните семейни отношения, като резултат на битова психологическа нагласа…по причини, свързани с много променените социално-икономически, нравствено-регулативни и полово-ролеви дадености, насилието явно или прикрито изглежда се увеличава. Неприятно е да се признае, но съвременното семейство все по-трудно изпълнява основните си функции, а общественото мнение по въпроса за насилието, представено в ерзац форума на т.н. социални мрежи е по-скоро индиферентно и дори стигматизиращо. Ако някога насилието, макар и лошо, все пак е обслужвало някакъв архаичен морален императив, днес изглежда е белязано от егоистично-невротична самоцелност. За това трябва да се изследва. Настоящата монография е един добър опит в тази насока“.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Женско сдружение „Екатерина Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.