При нужда

Phone1.png

Търсене

Официален сайт на Програма „Фонд Активни граждани България“

Заедно сме по добри!

ACF II Call END EN1СНЦ „Женско сдружение „Екатерина Каравелова“, гр. Силистра продължава работата си по реализация на проект „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики”. Проектът е финансиран от Фонд „Активни граждани“ България към Финансовия механизъм на ЕИП от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, по Договор за безвъзмездно финансиране № ACF/817.

Партньор по проекта е Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” Велико Търново. Основна цел на проекта е провеждане на изследвания за причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието, основано на пола, както и връзката с равенството по отношение на пола.

През изтеклите 5 месеца от началото на проекта бе извършено теоретично изследване, съдържащо данни и факти за насилието, основано на пола в българското семейство, и взаимоотношенията в локален, национален, етнически и трансгенерационен план. Изследването е публикувано в монография и е наречено „Изследване на етнопсихологическитеи културни особености на българското семейство в контекста на насилието, основано на пол“. Негови автори са проф. дн Красимира Петрова, д-р Велислава Чавдарова и проф. д-р Даниела Тасевска. В над 300 страници са представени данни, графики и заключения по темата, за които са използвани над 120 източника, интернет-ресурси и документи на различни езици. Достъпно е за широката публика на адрес в интернет www.ekaravelova.org/images/Biblioteka/Monografia_izsledvane_balgarsko_semejstvo_2021.pdf

В заключението на изследването социалният психолог проф. Минко Хаджийски заявява: „Няма съмнение, че насилието в различните си форми и честота на проявление е част от семейния живот. Брутално физическо, грубо вербално и даже префидно помагащо, то изглежда неизменен феномен, повлиян от културния и историческия контекст. Българската реалност не прави изключение. Като всяка друга обаче, тя има своите особености. Нормално е те да се търсят в етнопсихологически, културно-исторически и даже в социално-патологичен аспекти. Макар и безспорни като цяло, тези детерминанти не са неизменни.

Променят се историческите условия, социалната ситуация и моралната представа за нормалност. Но дали се променя народопсихологията, която не само дава основата на насилието, но определя и обществения дискурс за неговата оценка?...Нормално е да заключим, че насилието присъства в традиционните семейни отношения, като резултат на битова психологическа нагласа…по причини, свързани с много променените социално-икономически, нравствено-регулативни и полово-ролеви дадености, насилието явно или прикрито изглежда се увеличава. Неприятно е да се признае, но съвременното семейство все по-трудно изпълнява основните си функции, а общественото мнение по въпроса за насилието, представено в ерзац форума на т.н. социални мрежи е по-скоро индиферентно и дори стигматизиращо. Ако някога насилието, макар и лошо, все пак е обслужвало някакъв архаичен морален императив, днес изглежда е белязано от егоистично-невротична самоцелност. За това трябва да се изследва. Настоящата монография е един добър опит в тази насока“.