Общувайте с детето си!
Знаем ли за какво си мислят децата ни? Какво ги вълнува? Кой е любимият им цвят, животно, музика, приятели…. Познаваме ли ги?
Интересно ли ни е да си говорим с тях, да ги слушаме, да се смеем заедно, да си поиграем, или предпочитаме спокойствието в края на работния ден – изморени и изнервени…”Тихо! Стига си се смял, стига си пял…заболя ме главата, искам поне малко спокойствие…” – звучи ли ви познато?
Забързани и уморени, често пренебрегваме поканите за игра или разговор, които децата отправят към нас – „друг път” , „не сега, затрупан съм с работа”…”играй си навън”…отхвърляме поканата и ги препращаме някъде другаде …при някой друг, защото ние имаме нужда от спокойствие и тишина. Да, и ние родителите сме хора. Да – стресът и напрежението в ежедневието ни са факт. Но, ако се замислим не само ние – и нашите деца живеят в условията на стрес – те са част от нашата реалност – от един свят сме.
И къде отиват най-често, когато ги пренебрегнем….пред телевизионния екран, който е „верен приятел”, винаги на линия, на разположение. Пред компютърът, който предлага интересни и вълнуващи занимания – „екшън” само с едно кликване…
„Мама и тате са уморени, имат нужда от почивка. Защо да ги занимавам с моите проблеми – те и без друго нямат време! Няма смисъл..пък и няма да ме разберат…може би..”
Истината е, че децата копнеят за нашата взаимност и близост. В периода на предучилищната и начално училищната възраст, все още родителите са най-близки приятели на детето. Те са пример и модел за подражание. Желан партньор в игрите и забавленията. Ако до този момент успеем да изградим взаимоотношение на доверие и взаимно уважение с нашите деца, третата възрастова криза – пубертетната , която предстои след това, ще премине значително по-леко. Чрез качествените взаимоотношения ние вдъхваме сигурност – необходимата основа за пълноценното им развитие.
Как можем да постигнем взаимност и доверие?
Когато откликваме на детските нужди. Когато познаваме децата си, интересно ни е да бъдем с тях. Слушаме с внимание, това, което ни споделят и отделяме качествено време за игри и общи занимания. По този начин им показваме колко ценни са те за нас.
Освен игрите е важно да споделяме с децата и отговорностите – тези, които могат да носят – например разтребването на стаята, помощта в домакинството и т.н. Така пък им показваме, че можем да разчитаме на тях.
Защото децата реагират най-вече на примера, не толкова на думите и увещанията. Любовта в действие – демонстрирането на любов, чрез малки жестове на внимание е от съществено значение за поддържане на доверието.
Така детето, сигурно в нас, израства сигурно в себе си. Знае, че може да се довери, да бъде изслушано, разбрано и обичано!