Каква е разликата между психолог, психотерапевт и психиатър?

Психиатрите са лекари, с медицинско образование и специализации по психиатрия. Те се занимават с лечението на психично болни хора. Психиатрията е дял от клиничната медицина, който изучава психичните  разстройства и тяхното лечение. Психиатрите лекуват с медикаменти.

Психолозите не прилагат медикаментозно лечение. Те работят със здрави хора, които в даден период от живота си имат проблеми. Сферите, в който работят психолозите са  свързани с:

– Психичното здраве на индивида се  характеризира с умението на човек да живее щастливо. Психичното здраве е състояние на благополучие, хармония и комфорт, при които човек е максимално работоспособен и удовлетворен от себе си и от това, което върши. Състояние, при което може да се справи с нормалните стресови фактори на живота, да общува без напрежение, да се развива и да се усъвършенства активно. Към отклоненията от психично здраве се отнасят продължителната умора и изтощение, депресията, неврозите, тревожността, фобиите, страховете, комплексите и други. Това не са заболявания на психиката, а психични проблеми, които се появяват в следствие на личностови кризи, дълготраен психологически дискомфорт или продължителен стрес.

– Психофизиологичните кризи, които най – общо  могат да бъдат подразделени на два вида: кризи на развитието и ситуационни кризи. Кризите  на развитието /психофизиологични  кризи/ са  преходи между различните етапи на живота, през които човек преминава /детство, юношество, младост, средна възраст, зряла възраст, старост/. Кризите от този тип се наричат нормативни, защото до голяма степен социалните норми и ролите, предписвани на определени възрасти, определят необходимостта от промяна, с която  е свързана определена  доза стрес. Тези периоди на сериозен преход често са белязани от “ритуали на прехода”, в които има ясно дефинирани моменти (например, раждане, навършване на пълнолетие, завършване на училище, сключване на брак, пенсиониране, остаряване, смърт). Ситуационните (инцидентни, случайни) кризи настъпват в резултат на определени, обикновено неочаквани събития (като силен стрес, травмиращо събитие, дълготрайно отхвърляне,  загуба на работа, загуба на доходи и/или жилище, нещастен инцидент, кражба, загуби поради смърт или развод).

– Адаптирането на човека към заобикалящата го среда;
– Междуличностни взаимоотношение и общуване;
– Възприятие, познавателни и творчески способности, внимание, емоции и мотивация;
– Паметта и условните рефлекси на човека;
– Човешкото поведение  и неговото влияние за психичното здраве и междуличностните отношения;
– Развитието на човека през определените периоди от жизнения му път;
– Индивидуалните различия в психичните процеси. Интелектуалността и нейното значение за развитието на индивида и реализацията му.
– Процесите, чрез които човек получава и преработва информацията за света и хората в него;
– Психичните явления и принципите, чрез които човешкият разум структурира и организира своя опит;
– Поведенчески модели и тяхната устойчивост;
– Природата и причините за социалното поведение на човека и влиянието им за социална адаптация;
– Професионално ориентиране и др.

Психологът  помагат на човека да нареди  парченцата от пъзела на своя живот и да го промени.

Психотерапията е вид вербална целенасочена  комуникация между две и повече лица, която подпомага саморазвитието на личността на клиента чрез самопознание, самоексплорация, активиране на неизползваните личности заложби и способности, необходими за себеактуализация, себереализация и подобряване на междуличностните отношения.

Психотерапията успешно се използва и при преодоляването на посттравматични реакции, формирането на стратегии за адаптиране и справяне с конфликти.

Чрез психотерапията се  разширява самосъзнанието и осъзнаването на самия себе си, разбирането на логиката на собственото поведение, на подсъзнателните мотиви и причини, които го ръководят. Психотерапията помага на личността да се справи с тревожността, вината, гнева, неразрешените конфликти и й помага да формира нови адекватни поведенчески модели.

Чрез методическото прилагане на определени психотерапевтични техники се възстановява равновесието на личността и се  преработват и преодоляват трудни житейски събития и ситуации.

Психотерапевтът е специалист с психологическо /най-често/  или с медицинско образование, който е преминал обучение и  специализация в някоя от психотерапевтичните школи.

  Форми на психотерапия:

-Индивидуална;
-Групова;
-Фамилна;

Основните школи и направления в психотерапията  са:

-Поведенческа;
-Психоаналитична;
-Бихевиористична;
-Хуманистична;
-Аналитична;
-Центрирана върху личността терапия;
-Когнитивно поведенческа терапия;
-Гещалттерапия;
-Транзакционен анализ;
-Екзистенциална терапия;
-Позитивна психотерапия;
-Арттерапевтична;
-Трансперсонална;
-Психодрама;
-Логотерапия;
-Неорайхианска психотерапия;
-Индивидуална психотерапия;

Като общовалидни методики и техники за повечето психотерапевтични школи  и направления  се използват:

-Психотерапевтичен разговор с различен фокус;
-Кризисна интервенция и подкрепа;
-Терапевтична интроспекция;
-Психотерапевтична супервизия;
-Инсайт и катарзис;

 Други психотерапевтични методи са:

-Арттерапия;
-Брачно консултиране;
-Фамилна терапия;
-Терапия на личните конструкти;

Огромно влияние за успешна психотерапия оказва личността на терапевта, неговите знания  и уменията му  за владеене на психотерапевтичните техники. Той трябва да притежава следните умения  и качества:

-Внимателно и активно слушане като основа за ефективно реагиране;
-Емпатия и насърчаване на саморазкриването;
-Уважително отношение и неподправеност при подпомагане на взаимоотношенията;

Умения за:

-емоционално настройване;
-за фокусиране върху проблемите;
-за откриване и работа със защити и съпротиви;
-за обобщаване и перифразиране;
-за владеене на интерпретативни и когнитивни техники;
-за сензитивност и гъвкавост;
-за концептуализиране и персонализиране;

Най-често срещаните причини за необходимост от психотерапия са свързани с:

-Кризи в отношенията;
-Кризи на личността;
-Социални кризи;
-Проблеми в общуване и комуникации;
-Преодоляването на страхове и фобии;
-Преодоляването на гняв и разочарование;
-Трудности при вземането на решения;
-Състояния на обърканост, загуба на чувството за реалност;
-Състояния на потиснатост, апатия и липса на желание за работа (депресия);
-Състояния на страх, напрегнатост и паника (тревожност, фобии, панически атаки);
-Натрапчиви мисли и действия;
-Агресивност или раздразнителност без видима причина;
-Преживяно сексуално и/или физическо насилие;
-Траур след загуба на близък човек;
-Състояния на стрес и професионална умора;
-Трудности при преодоляване на житейска криза /загуба на работа, развод, смяна на жилище или училищна среда и др./
-Фамилни и/или брачни проблеми
-Злоупотреба с вещества
-Разстройства на храненето (анорексия и булимия)
-Разстроен или неспокоен сън
-Дълготрайни психосоматични симптоми – главоболие, високо кръвно налягане, проблеми на храносмилателната система и други, без установени органични и физиологични причини;

Психотерапията е дългосрочен процес с методологическо прилагане на определени психологични техники за възстановяване на ефективното равновесие на личността и нейното самоусъвършенстване. Психотерапията има много широко поле, което обхваща характерологични разстройства, психосоматика, поведенчески и социални проблеми.

Основните постулати в отношенията на психотерапията са:

-Взаимоотношенията между клиент и терапевт са важни за процеса на терапията.
-В резултат на терапията е възможен по-голям избор на мисли, действия и емоции от страна на клиента.
-Дейността на терапията разкрива аспекти от мисълта,  действието и емоциите на клиента, които преди това той не е осъзнавал.
-Терапевтичната връзка позволява на клиента да се срещне и изследва трудните и разстройващи за самия него събития и факти.
-Клиентът има желание и възможност да се учи от терапевтичният процес и да развие способности да се справя с трудностите по все по-независещ от терапевта начин.
-Информацията между клиента и терапевта е конфиденциална /поверителна/.

След завършване на психологичното си образование, за да бъде правоспособен психотерапевт, психологът трябва да премине допълнително обучение в избраната от него психотерапевтична школа, в която се запознава с методите, психотерапевтичните техники и прийоми. Супервизията е задължителен компонент не само в обучението, но има основна роля за поддържане на компетентността на специалистите практикуващи психотерапия. Супервизията бива индивидуална и групова.

Ранните форми на психотерапевтичната  супервизия са тясна свързани с терапевтичните ориентации. Бихевиористите например разглеждат проблемите на клиента като заучено маладаптивно поведение и обучаващият се терапевт е отговорен да помогне на клиента в научаването на адаптивно поведение.

Целите на психотерапията са:

-Идентифициране на проблема.
-Подбор на подходящи техники.
-Решаване на проблема.

В психоаналитичните модели на супервизия обучаващите се терапевти се насочват към собствен анализ. Супервизията предполага основно познаване на психоаналитичната теория, включително и на модели на защитни реакции, пренос, контрапренос, прозрение, съпротиви.

При поведенческата терапия терапевта прави индивидуална оценка и програма на поведението, която се променя и адаптира според специфичните нужди.