Политики

Дарете

smetka3.png

Търсене

Официален сайт на Програма „Фонд Активни граждани България“

Заедно сме по добри!

ACF II Call END EN1Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ в партньорство с Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий” продължава да работи по проект: № ACF/817 - „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики.”, който е финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е провеждане на изследвания за причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието, основано на пола и във връзка с равенството по отношение на пола, като през м. януари 2023 г. приключи обобщението на проведените през 2022 г. количествено и качествено изследване.

Основни изводи от количествено изследване относно полово – ролевите стереотипи сочат, че водещи са подчертаните очаквания и вярвания, че основен ангажимент на жената в семейството е грижата за него при условия и правила, които са поставени от мъжа. Интересен извод е нагласата, че насилието е проблем, който следва да бъде съхраняван вътре в семейството. Това свидетелства, че домашното насилие се възприема в по-малка степен като обществен и в по-голяма степен като личен проблем. Изведените стереотипи обаче са несъответни на икономическия напредък и обществени условия и стремежи, насочени към равенство на половете и унифициране на ангажиментите, независимо от пола. Това, че насилието се възприема като личен, а не обществен проблем стои в ядрото на контрола и преследването. Контролът над контактите на жената от друга страна е предициран от вярванията, че мъжът взима решенията, а основен ангажимент на жената са децата.

Прави впечатление, че полово-ролевите стереотипи са затвърдени при лицата в по-висока възрастова категория, като най-отчетливо това е при лицата над 50 годишна възраст, съответно най-ниски стойности при лицата под 28 годишна възраст. В този смисъл, стереотипите могат да бъдат разглеждани двупосочно: като нещо, което „живее“, и се развива във времето и е опосредствано от опита във взаимоотношенията от една страна, а от друга - като ясно позиционирани в по-възрастното поколение. Така също по-подчертани са стереотипите при лицата с турска или ромска етническа принадлежност, като най-изявени са при ромите. Изповядващите исляма са също с по-подчертани стереотипи.

Категорично в българска извадка, физическото насилие е изключено като „норма“, не е налице толерантност в нито една възрастова категория, пол, етнически или религиозна категория. По-сериозният проблем е, че останалите форми на насилие са по-трудно разпознаваеми.

Изводите, относно географския профил на изследваните лица сочи, че селата са в процес на промени на нагласите към модерно семейство. Все още обаче „норма“ е патриархалното семейство. Тепърва се очертава динамиката към новото. В малките населени места хората срещат затруднения с финансите, поради което са по-толерантни към насилието. Учениците от своя страна извеждат като фундамент липсата на емоционална грижа и показват най-добро разбиране към това, което се случва. В големите градове насилието е добре познато на учениците и на хората, както и механизмите за справяне с него. По-малко познато е то в неговото разнообразие и последствията, включително правни в по-малките населени места.

Други изводи наложени от анализа на проведеното качествено изследване сочат, че колкото по-висока е степента на образование, толкова по-нисък е процентът на лицата, които утвърждават екстремно високи полово-ролеви стереотипи. Едновременно с това, колкото по-високо е образованието, толкова по-ниски са стереотипите и толерантността. Така също най-голямата част от изследваните, които са толерантни към насилието никога не са били виктимизирани.

В резюме авторите на анализа подчертават, че намират огромен проблем в това, че респондентите се обявяват „против“ домашното насилие, когато се проблематизира публично. Липсва им обаче яснота какво представлява то по същество. Приемат, че „домашно“ го прави обстоятелството, че се случва в дома, но предвид факта, че възприемат единствено физическото насилие като проблем, другите типове остават встрани. Като важен извод от анализа авторите сочат, че информираността за насилието в българското общество е повишена, но обемът му е абсолютно същият, както преди и няма конкретен практически ефект за промяна на нагласите и стереотипите относно домашното насилие.

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Женско сдружение „Екатерина Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Logo ekaravelovaПрез м. декември 2022 г. приключи проект „Център за консултиране и превенция от домашно насилие – Силистра“, реализиран от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“, финансиран със средства от държавния бюджет на Република България, по договор за безвъзмездно финансиране № 93-00-124/15.08.2022 г. между Сдружението и Министерство на правосъдието на Република България.

Основната цел на проекта бе насочена към осигуряване на качествени услуги за защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие, работа с извършители за предотвратяване на рецидиви на домашно насилие, обучения на лицата извършващи защита в случаите на домашно насилие, издаване на Наръчник за професионалисти работещи по случаи на домашно насилие и дейности по информираност и публичност.

В рамките на 4 месеца специалистите към ЦКПДН работиха по 13 случая на пострадали лица и 7 случая на лица, извършители на домашно насилие. Проведени бяха над 240 консултации с тези лица, извършени от психолог, социален работник и юрист. Реолизирани бяха три обучения с Районни полицейски инспиктори и полицаи от Патрулно постовата дейност към Районните управления «Полиция» в Силистра, Дулово и Тутракан. Издаден бе наръчник за професионалисти, който е публикуван за свободен достъп на интернет страницата на сдружението http://www.ekaravelova.org/images/Biblioteka/Rakovodstvo_za_specialisti_izvarshvashti_zashtita.pdf.

През 2022 г. Сдуржение «Екатерина Каравелова в партньорство с Великотърновски университет реализира изследвания на домашното насилие в страната, които сочат, че възприеманото насилие в най-голяма степен се свързва с физическото насилие. По-голямата част от останалите типовете насилие (психическо емоционално, икономиеско и сексуално) се възприемат като нормални взаимоотношения между партньори, което води до повишена толерантност към насилието. В рамките на този проект бяха проведени информационни дейности, насочени към превенция и промяна на нагласите към домашното насилие в насока на нетърпимост към различните му разновидности, а не само физическото насилие.

16days 1По случай 25 ноември, обявен от ООН за международен ден за елиминиране на насилието срещу жените, НИЕ – организациите от Алианс за защита от насилие основано на пола призоваваме властимащите, власттърсещите и цялата общественост в България да обединим усилията си за преодоляване на пречките пред достъпа до правосъдие и безнаказаността на насилието над жените и момичетата. В този ден трябва да припомним с тревога и загриженост, че по данни на Висшия съдебен съвет за последните пет години над 3000 са делата годишно, постъпили, разгледани и приключени на първа инстанция по Закона за защита от домашното насилие в районните съдилища. Много други жертви не са успели да потърсят помощ и закрила и не са имали достъп до правосъдие за физическо, психическо, сексуално, икономическо насилие, както и за дискриминация в интернет пространството.

           България е приела международните и регионални стандарти за правата на жените и през октомври 2022 г. отбеляза своята 40 годишнина от присъединяването ни към Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените (CEDAW). В своята Обща препоръка № 33[1] Комитетът на ООН по премахването на дискриминацията спрямо жените и достъпа до правосъдие, справедливост на съдебния процес, по-ефективни мерки за защита на постарадалите. Препоръката изисква от държавите да създадат благоприятна среда за жените да търсят правата си, да съобщават за престъпления и да участват в съдебни процеси, като същевременно предотвратяват различни форми на отмъщение срещу тях.Международните и регионалните стандарти за правата на жените са предназначени да позволят достъп до правосъдие на жените и момичетата, възможностда се ориентират по-добре в съдебните системи, без да бъдат дискредитирани, дискриминирани или изправени пред непреодолими административни, социално-икономически или други бариери – и за увеличаване отговорността на извършителите.

Все още съществуващите негативни стереотипи, липсата на достатъчна институционална подкрепа и силна законова гаранция у нас подкопават започналите усилия на национално ниво и са причина за по-ниската степен на наказателно преследване или отпадане на дела от наказателноправната система. Жертвите не получават навременна защита и подкрепа по време на фазата на разследването и по време на съдебното производство, което има пряко отношение към възможността жените и момичетата да бъдат защитени от закона. Координацията в съдебната система и извън нея с останалите органи и институции и ресурсите на правоприлагащите агенции са недостатъчни.

В страната ни, както и по света жените и момичетатасе сблъскват с множество форми на дискриминация – това се отнася за жените-мигранти, жени от национални и/или етнически малцинства, жени с увреждания, възрастни жени, жени със зависимости – всички те са изложени на повишен риск от маргинализация в рамките на съдебните системи поради устойчивите предразсъдъци, комуникационни или административни бариери.

От наша страна Алиансът за защита от насилие основано на пола като най-голямата мрежа от 10 организации, работещи за защита на жените от насилие в България активно се застъпва за по-добра защита от насилие.

Данните на организациите от Алианса от всички градове София, Варна, Бургас, Ловеч, Русе, Силистра, Търговище, Хасково, Димитровград, Перник и Дупница за изминалата вече 2022 г. сочат следното: над 1 600 пострадали от насилие – жени, деца и мъже са потърсили помощ, 122 извършитери на насилие са били включени в програми за работа (индивидуални и групови), над 180 молби за заповеди за защита са били придвижени, заведени са 55 дела по ЗЗДН, изготвени са 126 съдебни доклада.

Алиансът бе инициатор на работната група към Министерство на правосъдието за Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие (ЗИД на ЗЗДН). С всички свои действия ние подкрепяме и съдействаме за работата на институциите за справянето с проблема насилие над жени и момичета. Изключително важно и актуално е приемането на измененията и допълненията към закона, насочени към по-ефективна защита на пострадалите, гарантирането на достъпа им до правосъдие, запазването на специализираните услуги за пострадали, които в момента са в риск от преформулиране и заличаване на тази целева група. Законопроектът също така предвижда създаването на постоянно действащ специализиран орган – Национална комисия за превенция и защита от домашно насилие към Министерски съвет, който да бъде единен координационен орган, определящ политиките и приоритетите в тази област. Заради специфичната политическа ситуация у нас и забавянето на приемането на ЗИД на ЗЗДН ежедневната ни работа и грижа за пострадалите е силно затруднена – услугите за жени, жертви на насилие основано на пола не са достатъчни, не са покрити дори всички големи областни центрове, а устойчивостта на някои от съществуващите

услуги не е гарантирана. Това оставя много незащитени пострадали, живеещи в ситуация на висок риск и системна ненаказаност.

Ние предложихме датата 29 ноември да бъде обявена от Министерски съвет за ден за възпоменание на жените и децата, убити при домашно насилие като национален ден в тяхна памет и в знак на солидарност с международните инициативи и движения срещу фемицида. Определянето на такъв ден ще представлява категорично послание от страна на държавата, че домашното насилие е форма на престъпна дейност, към която не трябва да имаме търпимост. Това ще бъде ясен сигнал към извършителите на домашно насилие, а също и към жертвите в посока окуражаването им да потърсят помощ и закрила.

В днешния ден е редно да кажем, че като национална женска мрежа ние изразяваме своята подкрепа и за движението за правата на жените в Иран и изразяваме скръбта си за убитата Махса Амини.

https://www.youtube.com/watch?v=AHM-Abu762Y

Изразяваме и нашата пацифистка позиция по отношение на войната в Украйна и апелираме за спазването на международните актове за правата на човека и международното хуманитарно право и защитата на най-уязвимите групи от войната.

25 ноември 2022 г.

Алианс за защита от насилие основано на пола и неговите членове:

Фондация „Български център за джендър изследвания“ София, Хасково

Женско сдружение „Екатерина Каравелова“– Силистра

Фондация „Позитивни Умения на Личността в Социума“ (П.У.Л.С.) – Перник

Фондация „SOSСемейства в риск“ – Варна

Фондация „Х&Д Джендър перспективи“ – Хасково и Димитровград

Сдружение „Асоциация Деметра“ – Бургас, София

Сдружение „Асоциация НАЯ“ – Търговище

Фондация „Център Отворена врата“ – София, Ловеч

Сдружение „Център Динамика“ – Русе

Сдружение „Знание, успех, промяна“ – Дупница и Благоевград


[1] https://undocs.org/Home/Mobile?FinalSymbol=CEDAW%2FC%2FGC%2F33&Language=E&DeviceType=Desktop&LangRequested=False

ACF II Call END EN1Към финализиране е обобщението на резултатите от проведени през 2022 г. количествено и качествено изследване на полово – ролевите стереотипи, нагласи към домашното насилие и взаимоотношения в семейството към настоящия момент в България. Изследванията се реализират от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ в партньорство с Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий” по проект: № ACF/817 - „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики.”, който е финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.

Количественото изследване обхвана 2800 лица, по 100 от всяка област на страната. Като интересен резултат може да се отбележи, че възприеманото насилие в най-голяма степен се свързва с физическото насилие. По-голямата част от типовете насилие се възприемат като нормални взаимоотношения между партньори, което води до повишена толерантност към насилието. Важен извод от изследването е, че насилието над мъже се повишава с течение на годините. Само за последната година то се е повишило с 6%. Изследването показва, че за да се ограничи и противодейства на домашното насилие е необходимо да се работи в насока превенция и интервенция. Едва 50% от изследваните лица са с действително негативно отношение към насилието. Включително хората, които са преживели насилие са толерантни към проявите. Определени са области в страната, в които е повишава толерантността към насилието – това са райони с понижен икономически растеж и етнически особености. При жените по-рано се утвърждава толерантността – тя стои стабилна в юношеска и след юношеска възраст. При мъжете се утвърждава значимо след 30 годишна възраст, след като са налице условия за „задомяване“, за връзка. Най-трудно, като насилие, се разпознават контрола и преследването. Всъщност те се възприемат като част от семейните взаимоотношения. Относно полово-ролевите стереотипи разпределението е ясно – жената отговаря за дома и семейството и това е очаквано, а насилието/преследването/тормозът следва да бъде възприеман като нещо лично, което се обяснява и от народопсихологията, съответно не следва да бъде споделяно. Образованието е фактор по отношение на нагласите, толерантността и полово-ролевите стереотипи спрямо домашното насилие и насилието основано на пола. Като препоръка от страна на анализаторите е важно говоренето и представянето, „социализирането“ на проблема, тъй като в голяма степен „нормализирането“ му е водещият фактор за бездействието от страна на жертвата.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни
граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Женско сдружение „Екатерина Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Logo ekaravelovaПрез м. ноември 2022 г. бяха проведени обучения на полицейски служители от Районите управления в Силистра, Тутракан и Дулово от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“. За тяхното провеждане организацията получи пълно съдействие от Главна дирекция „Национална полиция“ и Областната дирекция на МВР – Силистра.

Обученията бяха реализирани в изпълнението на проект „Център за консултиране и превенция от домашно насилие – Силистра“, финансиран със средства от държавния бюджет на Република България, по договор за безвъзмездно финансиране № 93-00-124/15.08.2022 г. между Сдружението и Министерство на правосъдието на Република България.

Основната цел на обученията бе подкрепа и предотвратяване на рискове за живота и здравето на пострадалите лица, в случаите, когато полицията посети сигнал за домашно насилие. По тази причина бе и подборът на обучаваните професионалисти – онези, които първи посещават сигнала, а именно: служителите в патрулно – постовата дейност и сектор „Охранителна полиция“. Предвид спецификата на професионалните им ангажименти бяха представени темите за същността на домашното насилие, профилите на жертвата и извършителя, как да оценятриска при посещение на сигнал и практически насоки за работа с жертви на насилие. Обсъдена беше практиката в пряката работа на участниците и срещаните трудности и проблеми.

Обратната връзка от обученията води до извода, че е необходимо периодично провеждане на надграждащи обучения с практична насоченост, свързана с пряката работа на полицаите.

По наблюдение на екипа се отчита, че нерядко полицаите изпитват неудовлетвореност от положените усилия за подкрепа на жертвата, която в последствие отказва да съдейства или отново се връща при извършителя. Въпреки професионализма си, който не им позволява да демонстрират своята неудовлетвореност, тя се проявява индиректно по време на провежданите беседи и обсъждане на казусите.

Отчита се още, че съществуват пропуски в законодателството, които позволяват злоупотреби както от страна на извъшителя, така и от страна на жертвата, поставяйки нерядко служителите на реда в ситуации на повторяемост и неефективност при подкрепа за разрешаване на проблема.

Силистра 15.11Тутракан 17.11