Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ в партньорство с Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий” продължава да работи по проект: № ACF/817 - „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики.”, който е финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е провеждане на изследвания за причините, следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието, основано на пола и във връзка с равенството по отношение на пола, като през м. януари 2023 г. приключи обобщението на проведените през 2022 г. количествено и качествено изследване.
Основни изводи от количествено изследване относно полово – ролевите стереотипи сочат, че водещи са подчертаните очаквания и вярвания, че основен ангажимент на жената в семейството е грижата за него при условия и правила, които са поставени от мъжа. Интересен извод е нагласата, че насилието е проблем, който следва да бъде съхраняван вътре в семейството. Това свидетелства, че домашното насилие се възприема в по-малка степен като обществен и в по-голяма степен като личен проблем. Изведените стереотипи обаче са несъответни на икономическия напредък и обществени условия и стремежи, насочени към равенство на половете и унифициране на ангажиментите, независимо от пола. Това, че насилието се възприема като личен, а не обществен проблем стои в ядрото на контрола и преследването. Контролът над контактите на жената от друга страна е предициран от вярванията, че мъжът взима решенията, а основен ангажимент на жената са децата.
Прави впечатление, че полово-ролевите стереотипи са затвърдени при лицата в по-висока възрастова категория, като най-отчетливо това е при лицата над 50 годишна възраст, съответно най-ниски стойности при лицата под 28 годишна възраст. В този смисъл, стереотипите могат да бъдат разглеждани двупосочно: като нещо, което „живее“, и се развива във времето и е опосредствано от опита във взаимоотношенията от една страна, а от друга - като ясно позиционирани в по-възрастното поколение. Така също по-подчертани са стереотипите при лицата с турска или ромска етническа принадлежност, като най-изявени са при ромите. Изповядващите исляма са също с по-подчертани стереотипи.
Категорично в българска извадка, физическото насилие е изключено като „норма“, не е налице толерантност в нито една възрастова категория, пол, етнически или религиозна категория. По-сериозният проблем е, че останалите форми на насилие са по-трудно разпознаваеми.
Изводите, относно географския профил на изследваните лица сочи, че селата са в процес на промени на нагласите към модерно семейство. Все още обаче „норма“ е патриархалното семейство. Тепърва се очертава динамиката към новото. В малките населени места хората срещат затруднения с финансите, поради което са по-толерантни към насилието. Учениците от своя страна извеждат като фундамент липсата на емоционална грижа и показват най-добро разбиране към това, което се случва. В големите градове насилието е добре познато на учениците и на хората, както и механизмите за справяне с него. По-малко познато е то в неговото разнообразие и последствията, включително правни в по-малките населени места.
Други изводи наложени от анализа на проведеното качествено изследване сочат, че колкото по-висока е степента на образование, толкова по-нисък е процентът на лицата, които утвърждават екстремно високи полово-ролеви стереотипи. Едновременно с това, колкото по-високо е образованието, толкова по-ниски са стереотипите и толерантността. Така също най-голямата част от изследваните, които са толерантни към насилието никога не са били виктимизирани.
В резюме авторите на анализа подчертават, че намират огромен проблем в това, че респондентите се обявяват „против“ домашното насилие, когато се проблематизира публично. Липсва им обаче яснота какво представлява то по същество. Приемат, че „домашно“ го прави обстоятелството, че се случва в дома, но предвид факта, че възприемат единствено физическото насилие като проблем, другите типове остават встрани. Като важен извод от анализа авторите сочат, че информираността за насилието в българското общество е повишена, но обемът му е абсолютно същият, както преди и няма конкретен практически ефект за промяна на нагласите и стереотипите относно домашното насилие.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Женско сдружение „Екатерина Каравелова” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.